Празничната програма започна в 10.00 часа на площад Св. Св. Кирил

Празничната стратегия стартира в 10.00 часа на площад " Св. Св. Кирил и Методий ", където представителни блокове с бойни флагове на военни формирования от Варненския гарнизон участваха във боен обред " Водосвет и благославяне на бойните флагове ". 

Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан благослови бойните флагове и представителните елементи.

По-късно от площада потегли шествие, водено от представителния блок на ВВМУ " Н.Й. Вапцаров ", което мина по бул. " Княгиня Мария Луиза " до " Паметника на приморци, починали в Сръбско-българската война 1885 година "   до постройката на Община Варна.

Там бе отслужена заупокойна молитва и се организира боен обред по поднасяне на венци и цветя.

Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, защото бележи началото на пролетта. Той е обвързван с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с мирис на цветя, треви и билки. Това е повода празникът да се назовава още " Цветен Георги ".

Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?

Свети Георги Победоносец се уважава както от християни, по този начин и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство той се трансформира в ревнив последовател и бранител на Христовата религия, заради което е изтезаван грубо и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той въплъщава идеалния войник, настойник на войската. Според националните поверия и митове е прочут левент, драконоборец и змееборец, който избавя госпожица от ламята от долната земя и точно този му облик е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, сред които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и слага началото на новата стопанска година, заради което на празника се съблюдават доста обичаи и традиции, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

По остаряла българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а към празничната софра се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да участва и обредният самун, само че е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни артикули, зелен лук, свеж чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, до момента в който изсъхне, а обичаят се съблюдава за здраве, благодат и благополучие през цялата година.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се слага и на вратата на кошарата. Задояването се прави от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, с цел да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, само че не се осолява, с цел да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клончета, които алегорично придвижват силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските пространства и градините посрещат празничното утро окичени с букови клончета, клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

На този ден в земята се заравя първото алено яйце от предходния Великден, с цел да е плодородна равнищата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, с цел да набере коприва, с която по-късно шибва по ходилата всички вкъщи, с цел да не ги застига злото през цялата година.

В нощта против празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, защото националните вярвания гласят, че по това време всичко е " повито с богатства роса ". В нея се къпят и дами, които имат вяра, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго национално поверие събраната и отнесена у дома гергьовденска роса има особена целебна мощ. За да получат излекуване, болните се къпят в " лява вода " - мястото, на което реките завиват наляво.

Наред с обичаите за здраве и изобилие, на Гергьовден се правят и обреди за прогонване на злите сили, които могат да лишават плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила по този начин наречената защитна магия, при която са употребявани растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със мощна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.

По остаряла българска традиция агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка, с цел да има храна за животните и близва сол, с цел да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, с цел да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, с цел да не секва берекета в къщата.

Обредният самун се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това дружно с печеното агне се освещава и всички се събират към празничната софра, към която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а най-после костите от агнето се заравят в земята.

Ритуалът за Гергьовден във Варна може да видите във видеото!

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.